Красен кале

Ранновизантийски и средновековен град-крепост Красен, който възниква през 4 век. Той е бил един от най-значимите градове в региона, тъй като е разполагал с гъсто жилищно застрояване, обширни подградия извън крепостта. В подножието на хълма, където е разположен Красен е открита една от най-старите църкви на Балканите. Красен е бил основен укрепен пункт поставен там от управлението на Юстиниан Велики, за да контролира пътя в долината на река Луда Яна. Намерени са много археологически материали, които свидетелстват, че в този период градът-крепост е бил в разцвет. Многобройни нападения на славяни и авари по тези земи, довеждат селището до упадък. В края на 10ти век, крепостта възвръща блясъка си. Цар Самуил превръща този район в ключов за войните му срещу Византия. През 1190-91 г. Третия кръстоносен поход довежда рицари в гр. Пловдив, който се използва за отправна точка на много атаки по крепостите в Тракия. Археологически разкопки и изследвания показват, че Красен кале е преживяла рицарска обсада, открита е обсадна техника, стрели, различни оръжия, свидетелстващи за рицарска обсада. През 13ти век, Красен кале е сред най-значимите крепости на българската държава. Още при цар Асен, крепостта е трайно превзета от българите и превърната във важна опорна точка на България, южно от Стара планина като чрез нея се осъществява контрол върху значителна част от Западна Тракия. Втората половина на 14ти век настъпват драматични промени в района, започват постоянни турски набези, които откъсват редица крепости от Ихтиман до София. Красен кале обаче дълго отстоява на атаките, била е управлявана от значим благородник, който е бил в тясна връзка с Търново. Защитниците успяват да отблъснат атаките достатъчно дълго, има сведения, че крепостта е била сред последните паднали на България редом до видинските владения на Иван Срацимир. Археолозите откриват многобройни пробиви в стените, пепел в различните пластове, което говори за пожари, дълга и изтощителна битка, в която пада последният управител на крепостта на име Рафаил.

Крепостта е видима на един хълм до разклонението край село Бъта по основния път Панагюрище – Пазарджик. Ако идвате от магистрала Тракия (отбивката за Панагюрище) – селото се пада вляво а хълма, където е крепостта отдясно. Може да се достигне по един черен път, който води към самото подножие на хълма. Добър белег да се ориентирате къде е крепостта е висок пилон с българския флаг, който е много добре видим от главното шосе. Коларския път прави множество завои, преминава река, отнема известно време, но е проходим. Пътят свършва в една нива като пътеката към входа на крепостта е наблизо.

GPS: 42°27’45″N   24°11’52″E

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s